https://myprofile.panasonic.eu/login?lang=en_GB&{0} /servlet/saml/logout4eu?{0}

Следите, които оставяме

Следите, които оставяме

История за почитането на живота и силният интерес на фотографа на общности Катрин Хайленд към Северна Корея се пораждат, докато чете книгата на Барбара Демик Нищо, на което да завиждате: Обикновеният живот в Северна Корея. Тя започва да посещава срещи за бежанци от Северна Корея в Лондон и открива, че предградието Ню Молдън в Южен Лондон е дом на най-голямата група бежанци от Северна Корея извън Корейския полуостров. Тя се свързва с тази общност и открива група хора, които почитат живота чрез танци, пеене и други дейности, насочени към общността. Благодарение на историите на LUMIX за проекта на промяната тя успява да направи филмов и фотографски проект за тази общност.

Около 600 бежанци са се заселили в Ню Молдън, за да градят нов живот далеч от режима. Бежанците водят сложен живот, като постоянно прекосяват пропастта между миналото и настоящето. Човек е невъзможно да си представи бруталността на режима: гладът, пропагандата, политическият натиск и наказанията са само част от изключителните проблеми, с които се сблъскват ежедневно. Всичко е решено за тях. Не съществува свободна воля. Дори след бягството психологическото и културно приспособяване може да бъдат трудни поради екстремните условия, които тези хора са преживели. В Ню Молдън Обществото на възрастните корейски граждани създава общност за тези бежанци. То им дава възможност да споделят спомени, да се занимават с всякакви дейности и да вземат участие в уроци. В своя филмов и фотографски проект Хайленд представя членовете на това общество и изследва начина, по който ритуалите ни свързват във времена на промяна и разселване.

След като започва да работи с Джем Флетчър тя открива и се свързва с Обществото на възрастните корейски граждани, група, управлявана от доброволци, която осъществява дейността си от килера на благотворителен магазин. Членовете, повечето от които възрастни хора, готвят и споделят ястия заедно. Те организират всякакви видове дейности от уроци по английски до уроци по традиционни корейски музикални инструменти. Организират се хорови репетиции и народни танци. Общността е много важна за възрастните членове, тъй като им осигурява безопасна среда, шанс да запазят традициите и възможност да споделят своите надежди и мечти за бъдещето. С проекта Хайленд иска да предизвика стереотипите и предразсъдъците за севернокорейците и живота, който водят.

Вместо да се фокусира върху негативното и травмата, които се свързват с живота в севернокорейския режим, тя иска да направи нещо обнадеждаващо. Затова тя решава да подчертае също така и ритуалите, тъй като те свързват хората с дома и един с друг. Тя работи като преводач, което я довежда до хора и места, за които в противен случай не би научила. Спечелва доверието на членовете на общността понеже изслушва историите им. Тя прави няколко филма и фотосесия в студио за този проект. Фотосесията в студио остава незабравим ден за Хайленд. Докато работи с брат си, сценограф Дани Хайленд и DOP Хорхе Луис Дигуез, тя подготвя сцена, на която членовете на танцовата трупа да танцуват и да изразят себе си.

Според Хайленд този ден в студиото дава сила на членовете на общността, тъй като те са водели: всичко, което тя е поискала от тях, е да танцуват любимите си танци. За този проект Хайленд използва LUMIX S1R с обектив LUMIX 24 – 105 мм и LUMIX S1 с обектив LUMIX S PRO 50 мм. Това й позволява лесно да превключва между снимане на неподвижни кадри и видеозаписи.

Истории за промяна на LUMIX представлява сътрудничество между LUMIX и British Journal of Photography, които насърчават промяната чрез пособията на фотографията.

Кейтрин Хайленд

Кейтрин Хайленд

Кейтрин Хайленд е творец, базиран в Лондон. Фотографията й е концентрирана върху хората и връзката им със земите, които обитават. Главно базиран на пейзажи, трудът й се основава на представите за фалшиви спомени и национална идентичност.

Нейните изображения с голям формат представят опитите на човечеството – някои по-ефективи от други – да приспособи средата си. Наблюдение, което довежда до артистичен и търговски отзвук с представяне на места като Focal Point Gallery в Саутенд за програмата RADICAL ESSEX и излагано на „Месеца на фотографията“ в Лос Анджелис, Наградата за ренесансова фотография, Националната галерия за портрети, Кралското фотографско общество, LES MAGASINS GÉNÉRAUX, Съмърсет Хаус, Музеят за дизайн в Лондон, ICA и MAC в Бирмингам. Текущите проекти на Хайленд подчертават опитите на човечеството да приспособи и трансформира природата в миналото и сега.

Кейтрин Хайленд

British Journal of Photography

British Journal of Photography е най-старото фотографско списание в света. Ежемесечното списание представя фотографи, които преоткриват пособията на фотографията и как те формират начина, по който виждаме света. От дългите статии до ежедневните редакторски коментари, публикувани на BJP-Online, BJP разглежда труда на творци, освободени от естетическите разбирания и идеологии, които пречат на предшествениците им.

Ние използваме персонализирани ‘бисквитки’ за разпознаване на посещенията и подобряване на нашия имейл маркетинг за клиентите. Прочетете повече: Персонализирани Cookies OK Научете повече